Вчера бях очарован от един нов обрат в говоренето за тайните служби. Председателя на комисията, докъде за да омаловажи злонамерените редакции в досиетата, докъде искренно, заяви че документацията е водена мърляво. Бриго Аспарухов, по това време в студиото на Асен Григоров, подскочи ранен в сърцето. Без да омаловажавам многото му обществени роли в годините основната си остава на митопазец на теорията за професионализма в тайните служби. 

Защитата на професионализма той материализира в пряк текст върху безброй квадратни метри весникарска хария и беззащитни телевизионни екрани. На звуково ниво допълнителна сила й предава с басово, хипнотично говорене изпъстрено с наукообразни изрази и накъсано от ясно откроени логически конструкции.  По този начин мисълта хем има прозрачно качество на ниво изречение или в краен случай абзац, хем целия изговорен текст или дори цялата съвкупност от медиини изяви се превръща в нещо като гарнитура за максимум едно до две послания, без говорещия да бъде заподозрян в глупост и .  Тъкмо напротив - събеседниците са сломени и изнервени, защото на ниво изречение трудно се води разговор. Не знам къде са го учили този стил, но си остава вечен хит. Няма да споменавам имената на другите шампиони в жанра, защото доказано ровят за имената си из блоговете.

Професионализма е ужасен аргумент, който по логиката си е обречен да разчита на риторични техники. Той винаги крие дадена общности от разговора по същество за реалната и роля и цена, особено при наличие на голям натиск за реформа. Лекарите са добър примери, но там регистъра бе друг, истерията по-голяма. Особеността на говоренето във високия регистър е, че при участие на много гласове в по-шумен разговор, тези които се качват по-високо се чуват най-ясно. Обикновено обаче говоренето в този регистър не е следствие на заучена стратегия а интуитивна реакция на фона на страха че думите ти ще бъдат надвикани.

Когато Бриго и приятели спрат да гъгнат като събуфъри ще знаем че се е случило нещо хубаво. Затова и разговора за мърльовщината, колкото и да изглежда маргинален, като тема, на фона на голямата дискусия за роля на тайните служби ги стряска. Той бута обществено приетия параван зад който крият трудни за артикулиране стратегии за оцеляване - за себе си и за тоталитарното си ДНК.