Доста потресна е връзката която това словосъчетание пренесе върху два протеста с напълно различна логика. Дори сериозни анализатори, като Огнян Минчев, смело агрегираха двата протеста в един тъжен разказ за държавата и хората на духа. Мисля че това е най-непродуктивния възможен прочит на случващото се.
Младите учени
За болките им вече писах. С няколко думи: наричайки се млади те напълно загубиха моите симпатии. Обикновено очакванията към новото поколение са свързани с жизнеността и потенциала му да прави нещата по нов начин. Техният съзнателен поколенчески избор обаче беше друг. Пред болката от борбата за реформа и позиции те избераха болката от махмурлука, след половинвековното социалистическо хрантутене, на старите си и доказано социално и морално импотентни ментори. Избраха техния патос, тяхното ценностно натоварено говорене, техните огорчения - целия пакет.
България има нужда от млади учени и надеждата ми е че все някога ще има и такова поколение. Тази логика по ужасен начин е валидна и за журналистиката и културата във всичките им тъжни форми. И там по същия начин имаме единствено номинално младо поколение. Държавата и 100% от БВП да им налее те няма да успеят да дестилират от тях жизнени сокове. Сухи корени.
Учителската стачка
Всъщност не искам да пиша за стачката. Мисля че коментарът от днешния Дневник обобщава доста сполучливо случващото се http://dnevnik.bg/show/?storyid=380970 - обществото (всъщност медиите и гласовете, на които е избрало да вярва), като че ли остава неспособно да прочете прагматично случващото се. Затова нещата се радикализират тъжно - къде във фалцета на Малтийските рицари Я. Такева и К. Тренчев, къде в глупостите на Станишев за заплахата за еврозоната, къде в нео-либерални коментари на Г. Ганев, или упрека на Е.Дайнов, че те взимат пари от уроци, къде в истерични и непремерени жестове на учители, родители и т.н.
Вярвам че държавата има огромна отговорност към учителите. По същия начин, по който те носят отговорност към ежедневното създаване на тази държава - на всеки един от нас. Не може да ги наказваме за избора им да станат учители, защото така наказваме себе си. Не може да искаме от тях да станат двигател на реформа - нормално е да се очаква че реформата в образованието ще върви крачка след тази в обществото като цяло. Достатъчно е да се вслушате във възрожденския изказ на учителите, за които медиите за първи път се отвориха, за да разберете интуицията от предишното ми изречение.
Искренно се надявам обществото ни да се окаже достатъчно зряло и да чуе учителите.
span class="story_title">ГЕРБ слага ръка върху свързан с ДСБ вестник
Наскоро се замислих, че ми е невероятно трудно да пиша по същество по която и да е обществено значима тема. Поне от тези, които са значими в рамките на нашето общество. Трудно ми е, защото те винаги съдържат една болезнена, крещяща очевидност, която все по-малко хора са изкушени да изкрещят под заплаха от маргинализация на собствения глас. За мислещите - защото този глас казва банална истина, за злонамерените защото е напряко техните усилия да кроят реалност населена с очевидности близки само до търсещите оправдания за огорченията си сърца на немислещите.
Какво въобще можеш да кажеш за официалния доклад на Министъра на вътрешностите който възторжено лети към ЕК - България има престъпност по-ниска от Люксембург, или на новия ни посланник в Брюксел, според който стабилизирането на корупционните нива е нещо добро, и т.н. насилия над здравия разум. Нищо.
За тези хора е трудно да се говори по същество. Те са очевидни, несмешни и поставят в трудна ситуация цялата публика на безумията си. Или поне частта от нея която е изкушена от мисли върху ролята си в обществения дебат.
В персонален план това ми оставя единствено личната борба да се предпазвам от огорчението произтичащо от несподеленото желание за разговор по сериозни теми. И разбира се, в рамките на отстояването на собствената ми нормалност и право на позиция, едно неизброимо количество маргинални теми /които по парадоксален начин се оказват еквивалент на "немаргинализиращи теми"/.
Едно меланхолично/ведро интервю за отмирането на четенето. Меланхолично заради носталгията по четенето и донякъде ведро, доколкото интервюираният, за разлика от повечето академични гласове, не обявява настъпването на пълна катастрофа за духовността в края на процеса.
Интервюто все пак отказва да е по-смело в прогнозта си за начина, по който след смъртта на четенето, като занимание,индивидът ще може да се насочва "към себе си, към онова което му е важно, към факта, че той самият е смъртен." Очевидно отговора е някъде в интернет, но не и в "медиазираното четене", което виртуални общества като това около Хари Потър предлагат.
Кьосев на шега подвърля и идеята за въвеждането на "празни часове", които да прекъсват ежедневните ни занимания по същия начин, по който традиционно гласа на ходжата и църковната камбана са го правили.
Изкушавам се да направя два коментара. На първо място мисля, че Интернет определено предоставя възможности за подобно откъсване и обръщане към теми излизащи от ежедневната логиката и то именно в посоката в която Кьосев търси подобно излизане. То обаче се случва не в четенето, а в писането. Този блог, а и безбриоя други блогове са именно това - време прекарано в самотно занимание и мисли. Уеб 2, в момента е семенце, от което никне предимно маркетингов жаргон, но един по-задълбочен поглед може да ни разкрие неговия потенциал да създава индивидуални пространства за духовно развитие, извън маркетинговия, политическия и дори комуникационния контекст. В този смисъл е едностранчиво да се подценяват фенските общества, единствено на база ниското качество на текстовете и общуването в техните рамки.
Под кастовете също вече са реален комуникационен канал, а не само разговор за хора изкушени от бъдещето. Мога да слушам с часове, дни и дори години лекции на първокласни преподаватели на mp3. Будизмът и квантовата физика, които се леят напоследък в ушите ми, изискват сериозно и самотно усилие, преди да станат неделима част от инструментариума, с който посрещам задачите от ежедневието си.
Втория ми коментар е свързан с шегата за "празните часове". Тя е малко груба, доколкото е за сметка на все-по-не-мъртвата религия. Нямам ясна позиция за бъдещето на религията. Не напипвам още пулса на темата, защото тази чувствителност е била системно умъртвяване не само в моето поколение (на 31 съм). Вярвам обаче, че ще го намерим. Това е бавен процес и е несериозно да се подменя с подобни посоки на шеговитост.
Всъщност и шегата е стара. В началото на 19 век Конт направо е изобретил гражданска религия. В Бразилия все още дори съществува позитивиска църква, където на службите в неделя пеят марсилезата http://www.igrejapositivistabrasil.org.br/english/.
1. еснафи (хора с професии)
2. фолк певици (често красиви момичета, макар и в лоша среда)
3. ранно лягащи си зиморничави скръндзи (хора с положително отношение към съня, топлината и парите)
Сигурен съм че освен тези, които си изредил има и много други, които ако зачеркнеш заедно с мен, защото сме лоши и нищожни ще се обречеш на престой в доста тясна зоологическа градинка.
Напоследък темата за зле платените млади учени тече обилно по всички канали . Още едно добре поднесено огорчение в логиката на предизборния период.
Все пак огорчение, макар и поднесено.
Не мога да не се дразня обаче от логиката на тези млади хора. Както и да ги гледам, чета или слушам "те" са огорчени от "институциите", които не им дават пари. Аргументът в подкрепа на такова даване е една планина от примери от Европа и света.
Защо обаче "моите" данъци да отиват при "тях" - идиотски разговор, но все пак да пробваме:
1. Може би след като са млади и са влезли в тази система наскоро са знаели къде отиват? Може би са преценили, ако са разсъждавали рационално, че правят избор между повече пари и повече свободно време и са решили в полза на второто? Може би са знаели, че има възможности за проекти и за стипендии за по-умните (а в интерес на истината и за по-тъпите) от тях?
2. Или ако са действали емоционално и са искали да се състезават по умност със света или да следват нечии светъл пример и това е изпитание, което са приели?
3. Или в крайна сметка (никога и за никого не изключвам тази опция) ако са били просто тъпи в решението си за такъв вид кариера, защо по дяволите моите данъци да отиват за техния купон?
Всичко което казах е грозно и некоректно. Но пък е в логиката на разговор, които се почва от името на някакви огорчени "ние" които искат нещо от едни системно лоши "те". Може би тези млади хора трябва да поемат отговорност за реформата на своето собсвено бъдеще и да престанат да пълзят по корем пред властни секретарки влачещи оплетени в кълба интриги и цигарен дим катедри в браунови посоки. Санаториуми в които огорчени от загубения социален престиж хора се опитват да наливат отрова и безсилие в цели поколения.
Може би тези млади хора трябва да намерят куража да сменят едно академично поколение, което не успя да стане агент на промяна, а предпочете да се ласкае от небрежната си неформалност. Едно поколение, което на всяка цена се опитва да институционализира задушния си морален монопол. Всеки млад човек би трябвало да крещи от ужас срещу тях, ако не иска да остарее на 30.
Затова и се надявам младите учени да заговорят един ден за себе си без да поставят от другата страна лошото общество. От другата страна трябва да са проблемите им, а обществото трябва да бъде приласкано за да ги подкрепи в решаването им.
Така се зарадвах онзи ден, когато БСП дигнаха Бригадир Аспарухов за кандидат за кмет. Той и Борисов - и двамата с его от Ванкувър до Владовосток, щяха да мерят, кой е по-по-най до пълна анихилация.
За съжаление радостта ми бе кратка. СДС и ДСБ взеха, че отговориха със Заимов. Сега старите глигани ще се състезават с наперено петле. Защо не някой с по-спокоен темперамент и кротко его? Някой, който да седи сериозно на фона на тези празнословни и суетни хора. Защо Заимов?
