Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Бариери и различия се сриват. Лекотата на движение на стоки, хора и идеи екзалтира разговори за плоскостта на света. Все по-банален разговор. Света ще продължава да е населен с вертикални конструкции разхвърляни от хора и природа. Тази топография прави говоренето за политика не само възможно, но и неизбежно.
Автор: vworld Категория: Политика
Прочетен: 37551 Постинги: 27 Коментари: 20
Постинги в блога от Юли, 2007 г.
Вчера бях очарован от един нов обрат в говоренето за тайните служби. Председателя на комисията, докъде за да омаловажи злонамерените редакции в досиетата, докъде искренно, заяви че документацията е водена мърляво. Бриго Аспарухов, по това време в студиото на Асен Григоров, подскочи ранен в сърцето. Без да омаловажавам многото му обществени роли в годините основната си остава на митопазец на теорията за професионализма в тайните служби. 

Защитата на професионализма той материализира в пряк текст върху безброй квадратни метри весникарска хария и беззащитни телевизионни екрани. На звуково ниво допълнителна сила й предава с басово, хипнотично говорене изпъстрено с наукообразни изрази и накъсано от ясно откроени логически конструкции.  По този начин мисълта хем има прозрачно качество на ниво изречение или в краен случай абзац, хем целия изговорен текст или дори цялата съвкупност от медиини изяви се превръща в нещо като гарнитура за максимум едно до две послания, без говорещия да бъде заподозрян в глупост и .  Тъкмо напротив - събеседниците са сломени и изнервени, защото на ниво изречение трудно се води разговор. Не знам къде са го учили този стил, но си остава вечен хит. Няма да споменавам имената на другите шампиони в жанра, защото доказано ровят за имената си из блоговете.

Професионализма е ужасен аргумент, който по логиката си е обречен да разчита на риторични техники. Той винаги крие дадена общности от разговора по същество за реалната и роля и цена, особено при наличие на голям натиск за реформа. Лекарите са добър примери, но там регистъра бе друг, истерията по-голяма. Особеността на говоренето във високия регистър е, че при участие на много гласове в по-шумен разговор, тези които се качват по-високо се чуват най-ясно. Обикновено обаче говоренето в този регистър не е следствие на заучена стратегия а интуитивна реакция на фона на страха че думите ти ще бъдат надвикани.

Когато Бриго и приятели спрат да гъгнат като събуфъри ще знаем че се е случило нещо хубаво. Затова и разговора за мърльовщината, колкото и да изглежда маргинален, като тема, на фона на голямата дискусия за роля на тайните служби ги стряска. Той бута обществено приетия параван зад който крият трудни за артикулиране стратегии за оцеляване - за себе си и за тоталитарното си ДНК.
Категория: Политика
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.07.2007 14:33

Почти всичко което можеше да се каже и напише по темата Либия днес бе казано и написано. Най-интересните въпроси останаха за съжаление с отговори в сферата на догатките и холивудските сюжети (като например ядрената технология разменена от Саркози за живота на сестрите :). Човек трудно може да добави нещо по основните сюжетни линии. Все пак, остана един малък коментар, който според мен поне си струва да се направи. Докато всички се бяха вторачили в ПР-а, който Саркози си прави vis-a-vis Либия и френското обществено мнение поради ниско национално самочувствие или недоглеждане изпуснахме едно съществено следствие от неговата активна роля - а именно реабилитирането на Франция пред нашето собствено обществено мнение.

Може би си спомняте усилията на Митеран, чрез едно посещение в България през 89 и подкрепа на тогавашните "дисиденти", да даде френски привкус на интелектуалния пейзаж в страната. Тези усилия бяха бързо осмехотворени от престараването на Ж. Желев в обявяването ни за франкофонска нация, което като маргинален сюжет се появяваше в медиите допреди скоро. Всъщност интелектуалците така и не станаха франкофони. Може би заради повечето възможности за стипендии от англоезични институции отколкото за друго. Все пак франкофонската игра се превърна в шегата на квартала, а това отнема сериозност от едни иначе сериозни усилия за културно влияние. 

След това имаше едно изпускане на нерви на френски посланник по повод прекалената радост на българите от футболната им победата през 95. То лошо съвпадна с драмата с визите, драма която намери и своите конкретни лица в корупционните скандали около френското посолство, които няколко години по-късно избиха с огромна сила. Тук тълпата беше загубена за Франция.

Агресивната реакция срещу ролята на "Нова Европа" в иракската криза също не можа да спечели анти-американски настроените българи за френската кауза. Тя се появи някак грубо и от позицията на силата в логиката на преговорите за членство в ЕС на страната ни. Преговори, в които Франция вече беше компроментирана от упоритата теза, че е основен противник на ядрената ни енергетика, поради финансовите си интереси в централата Негру Вода в Румъния. Тук политическия елит беше загубен.

Като членка на ЕС България може да участва реално с гласовете си в Съвета в различните тематични коалиции, в които почти винаги шумната Франция е страна. Това е реален ресурс, може би не по-малко значим от нефта и инфраструктурата на Либия.

Едно от съобщенията, които чухме днес бе за визитата на Саркози през септември. Месец преди изборите всеки нормален политик ще иска да се снима с него и ще иска да разкаже за това колко му е близък. Този про-френски политически конснсус ще бъде мултиплициран и от медиите, далеч извън контекста на тази визита.

Идея нямам каква е реалната роля на Саркози за освобождаването на медиците. Предполагам че ще остане спорна, като например ролята на Де Гол в освобождаването на Париж. Това което мога да коментирам са видимите й следствия, а те са, че за добро или лошо вече имаме още един приятел - Франция.

Категория: Политика
Прочетен: 603 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: vworld
Категория: Политика
Прочетен: 37551
Постинги: 27
Коментари: 20
Гласове: 64
Архив