В началото на икономическия ни преход Ал. Съботинов веднъж използва една метафора за индустрията ни. Той я оприличи на онези огромни машини MARINI за асфалтиране, които могат да изсипват асфалт едновременно на трилентов път, но 4 от петте им  секции са преградени с верига и просто не работят. Метафората беше доста жива тогава, защото подобни машини със запушени с вериги капацитети се търкаляха под път и над път. Изненадващо прехода не ги отвърза. Той просто ги забрави и пое в друга посока. Аз поне отдавна не съм виждал големи машини за асфалтиране. Дори на Пловдивския панаир. Машините вече са малки и гъвкави.

Мисля че спокойно може да използваме тази метафора и за политическата журналистика в страната 10 години по късно. Днес сутринта например две големи MARINI-и се сблъскаха в студиото на Дачков. Втората интелектуална машина се казваше Радомир Чолаков - бивш изпълнителен директор на БНТ, бивш СДС привърженик, бивш роялист и бивш общински съветник аннонсиран понастоящем просто като юрист. Загледах се, защото винаги съм го намирал за човек с логичен изказ. Логиката която този път разви беше следната - Българинът е много чувствителен когато нещо което той мисли за общо бъде очастнено. Ето например царя - царя не би трябвало да се разпорежда с царската собственост а просто да царства в нея. Иначе рейтинга му пада. Или Костов. Балкан бил национална летяща гордост която той насочил към частни ръце. Сега църквата по съвсем същия начин губи доверие заради имотни крамоли. Защо правителството да не застанело зад законодателния копнеж на клира, да им легализира имотите а те в знак на благодарност да не ги отдават за паркинги например, за да не губят повече доверие, като Костов и царя, например.

Явор Дачков е съгласен, споменава жеста на Чолаков да се откаже от общинското съветничество с възторг, така че да усили още повече доверието в неговата теза пълна със здрав разум.

Мен пък ми е криво - двама мъже изливат асфалт в хола ми, а още не съм се събудил. До месец и половина се чака съда в Страсбург да се  произнесе по обжалването на правителството на решението му да се върнат имотите на алтернативния синод. Максимовия синод се е разбързал с какви ли не совалки да закрепи позицията и имотите си. Нямам напълно ясна позиция в този поляризиран спор. Просто искам да го чуя. Дори съм сигурен че тези двамата имат какво да кажат.

Надявам се някой ден да се случи и прехода в политическата журналистика и подобни интелектуални самосвали, които развързват единствено тази част от лоигиката си, която е нужна за да наасфалти малката територия на конкретната им поръчка да останат в миналото.