Вчера гледах този филм от седемдесетте по разказ на Р. Киплинг. В него се разказваха приключенията на един мошенник на дребно, който изведнъж реши че е роден за едри неща. Играния от Ш. Конъри герой, заедно с приятеля си (игран от М. Кейн) измислиха план – да открият далечната страна Кифиристан, за която се знаели малко неща, но едно със сигурност – племената които я населявали били толко тъпи, че само се биели помежду си. Всеки мошенник (и разбира се боец) можел да използва тези конфликти за да завземе властта, обещавайки последователно на различни вождове, че ще срази враговете им. След много приключения, героя на Шон Конъри наистина достигна Кифиристан и там хората наистина бяха много тъпи. На въпроса, „кои са вашите врагове” отговаряха с – „онова племе нагоре по реката, което винаги пикае когато се къпем”. След това той ги мотивираше за бой, те се хвърляха и превземаха града на пикльовците. По време на пира след победата Конъри се обръщаше към народите на двете племена и ги питаше дали пък нямат други врагове. Разбира се, по-нагоре по реката друго племе пикаеше докато се къпят. Вчерашните врагове осъзнаваха, че на фона на тази омраза са всъщност днешни приятели, изиграваха едно помирително поло с пресно отрязаните глави на вече бившите си вождове и се присъединяваха към армията на човекът, който скоро щеше да стане крал. Все пак този процес в един момент се сблъска с наличието на няква странна кифиристанска обща идентичност, персонифицирана от жреческа каста, която основно се занимаваше с чакането на сина на Александър Македонски. Бащата Македонски, някога бил минал покрай тези земи и създал вкус към държавна централизация. Всъщност наистина странна управляваща каста, толкова погнусена от собствените си сънародници, че когато нейни представители се разхождаха из провинцията, те задължително го правеха със затворени очи за да не се омърсят от видяното.
Времената на племенни борби за Конъри и приятеля му свършиха и те директно заграбиха образа на чакания герой. Интересен детаил – това заграбване стана на две нива – за пред кифиристанците посредством лъжи за нечовешките качества, и паунски демонстрации на бойното поле, а пред управляващите елити чрез разкриване на членството на Конъри в Масонската ложа. Управлението на новия крал свърши тъжно, защото той не беше достатъчно умен да избяга навреме с парите от държавната хазна, а се вживя в ролята на крал на Кифиристан и син на А. Македонски и кифиристанците, макар и тъпи, се сетиха да го изхвърлят в една пропаст, която се намираше под ръка.   Днес сутринта гледах при Коритаров един генерал, който ще става премиер, и колкото и да ме притеснява вълшебния свят на аналогиите не можах да да не се скъсам от смях.

Въвеждането на образователен ценз за гласуване според мен е невъзможна мярка. На пръв поглед пасва на логиката на поста ми за естествения ценз, доколкото ниската познавателна компетентност на необразованите хора, често е придружена от ниска политическа култура. Съществува обаче една принципна разлика между моето предложение, което макар и технически трудно реализируемо от правна гледна точка, може да бъде приемливо в рамките на демократичната система.   Принципната разлика е че в единия случай санкцията – лишаване от активно право на глас е директно следствие от проявено неуважение към това право, или дори от явно изкривяване на неговата логика. В случая с образователния ценз стъпваме на хлъзгава територия. За да е приемлива тази мярка, ще трябва да бъде извършено едно ясно дефиниране на понятието „политическа компетентност”. Подобно есенциално дефиниране е теоритически невъзможно да бъде направено. Дори да приемем в някакъв момент консенсусно определение, във всеки следващ то би било оспоримо – дори от гледна точка на адекватността на образователната система да произвежда компетентни граждани. Тук мненията винаги ще са много и противоречиви, а е безмислено да съществуват норми бременни с обществен конфликт.   С негативното дефиниране – а именно, какво поведение е явно свидетелство за гражданска некомпетентност, нещата са далеч по-чисти и дори да има спорове, те ще бъдат конструктивни (с потенциал да произведат приемливи политически развития).

Проблема с депутатските карти според мен има две измерения – технологично и политическо.   Първото е сравнително просто. Има норма, която никой не смее да оспори, защото това би му донесло негативи и практика, точно обратна на нормата, която никой не признава с охота, по същата причина. Това напрежение между норма и практика, разбира се има кошмарни последствия за авторитета на нормите въобще – стар проблем. Подобна случка ще се случи и с хората, които продават гласовете си и най-вероятно няма да бъдат закачени от полицията за това, дори при наличието на закон. Лошо за законите. Тук разбира се има доста вариантио за действие – специални дни и часове за гласувания, разрешаване на гласуването с чужди карти, дори, и т.н.   На политическо ниво нещата са дори по-грозни. Гласуването с чужди карти подкрепя тезата, че парламента служи предимно за институционално легитимиране на вече произведени, Бог знае къде, политически решения. Това разбира се отказва сериозните мъже и жени депутати да присъстват там, където не се случват важни неща. Те изпращат подписите си в парламента а времето си прекарват в борба за повече достъп до Бог знае къде, където се вземат решения.   В този смисъл коментарът на Костадин към предишния ми пост е релевантен. Каскадно и гласоподавателите, които също са сериозни хора, отиват да участват във вземането на важните решения, на местата, където те се вземат. Цената за обществото от това отиване другаде е по-висока. Корупция, шуро-баджанащина и други явления, очевидно по-сериозни от играта на демокрация пред урните или пред другите официални входове на институциите

В политическата теория има едно понятие "естествен ценз". То описва ситуацията в която гласоподавателите с по-нисък интерес и познания за политическия процес предпочетат да се въздържат от гласуване. По този начин, се предполага, че качеството на напоравения политически избор е по-високо, доколкото той е направен от по-добре информирани граждани.

Желателността на подобен феномен е доста спорна. Той дори е в пряко противоречие с някои буквални прочити на демократичните ценности. Ако обаче погледнем на демокрацията, като на процес на отворена дискусия, а не на груба механика за дискретно агрегиране на политически предпочитания, темата за "естествения ценз" не е тема за подценяване. Поне според мен неинформираното и безотговорно участие в диалога вкарва в него прекалено много шум. В случая с нашата политическа система този шум не е бял, а обагрен от способността някой политически актьори да закупуват подобни незаинтересовани и нискоинформирани гласове. Това е опасно за демокрацията, ако сме изкушени да я разглеждаме като дискусионно пространство, разбира се.

Днес парламента прие да има наказателна отговорност за тези, които продават гласовете си. Аз лично се изкушавам от една друга идея - доста по-безболезнена за политически незаинтересованите граждани, но и тъжно нереалистична за буквалните демократи - лишаване от право на глас за няколко изборни кампании след подобно провинение. Така по не-естествен начин може да се доближим до "естествения ценз".

Подобна мярка би имала и възпитателен характер. Кратък размисъл върху това какво е да бъдеш лишен от основни граждански права, след като си бил готов веднъж да ги продадеш. След като можеш да бъдеш лишен от тях може би ще се замислиш и за тяхната стойност и отговорността си към нея.

Малко морализаторско и доста нереалистично, но защо пък да не помечтае човек...

Учителите припознаха медиите за свой съюзник срещу правителството. Това е или спонтанна реакция на отчаяние, умело използвана от бТВ или късогледо решение на ръководителите на протеста целящо да спечели медиите на своя страна, интуитивно доверявайки се на прекомерната им суета. Може би комбинация от двете. 

Наречете ме черноглед но някак си не вярвам на тези медии и способността им да генерират гражданска позиция. Нека си спомним  Инджев, който нещо каза за Първанов, или Коритаров, който позволи на някой нещо да каже за Путин. Пак по тази телевизия. 

Не вярвам на желанието за вдигане на рейтинги, не вярвам на тезата за честната журналистика. Истината е проста - бТВ се включи в изборите. Следващите. Тъжно за учителите, които ги приветстваха.